Оливър Туист (1948)

В Оливър Туист, подобно на Големите надежди, решението на Лийн да се откаже от Дикенсовата епизодичност му помага да опрости и хармонизира сюжетната и структурната цялост на творбата. Той постига това чрез монтаж на поредица от сцени и обобщаващи картини, които не само се въздържат от многословността на британския писател, но и много често се появяват именно тогава, когато очакваме тя да е на преден план, например в забележителното решение за пресъздаване на епизода с молбата на Оливър пред Бийдъл, където, за разлика от много други екранизации на романа, тя е сполучливо премълчана. Цялостният подход на режисьора на филма особено силно проличава в първата част с помощта на операторската работа на Гай Грийн, който избира осезаема тъмнина, поглъщаща приюта за бедни, сиропиталището, погребалния дом, шкафа, в който спи Оливър, и най-подир ковчезите в неговия "затвор".